Компютърни архитектури и компоненти, хардуер и софтуер

По принцип хардуерът е неизползваем без програмно осигуряване или софтуер. Най-ясно разликата между софтуер и хардуер се обяснява така: Хардуерът е всяко едно видимо и осезаемо устройство, както самият компютър, така и всяко едно периферно устройство. Софтуерът е само видим, но не и осезаем, когато работи – това са именно програмите.
Софтуерът се разделя на 4 подгрупи : системен софтуер, приложен софтуер, скриптов софтуер и платформен софтуер.

СИСТЕМЕН СОФТУЕР
Операционната система е специален вид софтуер, който се грижи за управлението на всички устройства, софтуерни и хардуерни компоненти в една компютърна система, както и за взаимодействието по между им. Тя се грижи за разпределяне на ресурсите в системата, и за управление на достъпа до тях на отделните програми.
ОС осигурява решаването на следните основни задачи:

• четене и зареждане на компютърна програма.
• извеждане на информация.
• запаметяване на данни.

За персоналните компютри съществуват стандартни Операционни системи, които са инсталирани в компютъра още при неговото закупуване.
Компонентите на ОС са: файлова система, команден интерпретатор и ядро.
Видове ОС:
1. MS-DOS (Microsoft Disk Operating System).
ОС, утвърдена като стандарт за Intel – процесори и IBM – съвместими компютри.
2. DR-DOS (Digital Research Operating System).
Разпространява се от фирма Novell и има подобни свойства и структура като MS-DOS.
3. Графична операционна система WINDOWS.
4. Други ОС – Unix, Macintosh; Linux и др.
В началния период на въвеждане на ОС се утвърждава наименованието Дискова операционна система, поради факта, че тя е се е записвала върху дисков носител (дискета или твърд диск). От тук произтича и широко популярното наименование ДОС.
На по-късен етап, с появяване на графичната операционна система WINDOWS, отново влиза в употреба наименованието Операционна система.

ПРИЛОЖЕН СОФТУЕР
Приложният софтуер включва потребителски приложения и програми, работещи като краен продукт и тясно свързващи потребителя със софтуер от по-ниско ниво. Това са най-известните сред потребителите програми, с който те имат пряк контакт и използват най-често. Пример за това са програми за обработка на текст, програми за разглеждане на графични изображения или уеб страници.
Видове приложен софтуер.
1.Приложни програми.
.Предназначени са за решаване на конкретни задачи на крайния потребител, например: Шах, Тест и др.
2. Програмни пакети.
Явяват се разновидност на ППО. Представляват логически свързано множество от програмни продукти, което решават задачи от определена предметна област, например: DOS, WINDOWS и т.н.

В най-общ случай, ПС се подразделя на фирмен и потребителски.
Фирмения софтуер включва така наречените фирмени програми за управление на проекти. Те се разработват от специалисти или специализирани организации в областта на програмирането.
Фирменият софтуер е с общо предназначение и със специално предназначение;

Фирмен софтуер с общо предназначение обслужва потребители , работещи в различни области при извършване на еднакви дейности.
Предимства:
• Намалена вероятност от възникване на грешки при работата.
• Ниска цена.
• Универсалност на прилагане.
• Придружава се от подробна документация.
• Недостатъци:
• Изисква от потребителя повече усилия при разработката на конкретни приложения .
• Потребителят носи отговорност за сигурността на данните.

Фирменият софтуер със специално предназначение се използва се за подпомагане на специфични дейности. В най-общ случай се подразделя на специализиран и универсален.
Специализираният софтуер включва:
• Програми за обслужване на ресторанти, хотели и т.н.
• Програми за обслужване на банки, пощи и т.н.;
• Универсалният софтуер включва:
• Текстови редактори – за създаване на текстови документи.
• Електронни таблици – за извършване на стандартни счетоводни процедури.
• Информационни системи /програми, работещи с бази данни/ – за оси-гуряване на бърз достаъп до разнообразни данни – например за дадена болница.
• Графични пакети – за графично проектиране, уеб дизайн и компютърно рисуване.
Интегрирани пакети представляват програмни пакети, включващи няколко разнотипни приложения. Всяко от тях се реализира от отделна приложна програма.
Притежават редица предимства като:
• Еднообразен интерфейс и помощни средства.
• Възможност за превключване от едно приложение в друго.
• Обмен на данни между тях /текстови, числови, графични и др.
• Общи за всички приложение подходи при работа.
Това означава, че значителна част от знанията и уменията придобити при усвояване работата с едно от приложенията, могат да се използват при работа и с останалите приложения.
Пример: Microsoft Office. Включва вградени приложения за текстообработка /Word/, електронни таблици /Excel/, бази от данни /Access/ и др.

Етикети: интернет, компютри, системи, технологии